Гледаме
с очи на четири отворени.
Над главите ни
докрай се губи крепостта...
И побягват надалече
наште корени –
колко е обрeчeна
целувката с пръстта!
Черна плесен
върху бял самун се лепи.
Зад стени открити
чужд оракул се е скрил...
Още, майко,
еднооки водят слепи –
и потъва нейде
в тъмни ями Самуил!