Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | 1.
Някакъв вирус е сигурно.
Времето тук
е открай време хремаво. (Опти)мистично
пореден петел кукурига
и към бунището
води харема си.
Някакъв вирус е - трудно се диша.
Но е късно за всяко лечение.
Хоризонтът ти щом е бунище,
какво по-логично
от заколение...
2.
Търпящи до античовечност,
закоравели в тези нрави,
глави навеждат и обречено,
преглъщат дните си корави.
Напускат своята държава,
остават в своята Родина.
Не тя
очите им да склапя,
а те
да и склопят очите.
И нямат сили да изригнат
в зъби душицата си сбрали.
Едва-едва сърцата бият
като камбани на умряло.
3.
Отдавна сме отвъд предела на човешкото.
Във тази територия
не знае нищо
за сълза
окото.
Не взимаме решения, не правим грешки.
Освен една - животът ни.
Немилостиво,
зверско съществуване
в тунелите на канибалския мравуняк.
Архаика е днес да предадеш с целувка.
Все по-опасно е
да си целунат.
Не е надежда тук изгряващото утро.
И всеки нерв е зъб,
прегризващо оголен.
И матово се плези езичето на спусъка,
с последна присмехулност,
че е свободна воля.
Публикувано от aurora на 05.11.2010 @ 15:57:40
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"7.25 - Ние, българите..." | Вход | 15 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 09.11.2010 @ 21:49:08 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, ако наистина е така! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от Meiia (meiia@abv.bg) на 09.11.2010 @ 11:30:44 (Профил | Изпрати бележка) | (Опти)мистично - много ми хареса! Българинът все го тегли към някаква мистика, която да прави света му поносим. Но с тези сърца..
"Едва-едва сърцата бият
като камбани на умряло."
които никой не чува сякаш и не иска да чуе, тъжно е.
Не мога да цитирам почти всичко като истина и умел образ, но бих искала.
И понеже на финала засегна болната ми тема за свободната воля, дето почти я няма, съвсем ми стана завършена картината за света ни тук. Който не го е живял, няма как да знае със сърце. Останалото са теории на ситите.
Благодаря за изреченото!
|
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 09.11.2010 @ 21:35:54 (Профил | Изпрати бележка) | Аз ти благодаря, особено за съждението: Българинът все го тегли към някаква мистика, която прави света му поносим!
Не за пръв път се впечатлявам от реплики в твои коментари. Ти си един стихиен, но много усетлив философ. И ти предлагам, ако не го правиш, подобни неща да си ги записваш някъде във вид на фрагменти, прозрения, мисли. Би станала нелоша книга! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от joy_angels на 09.11.2010 @ 10:10:42 (Профил | Изпрати бележка) | Аз съм категорична (дори и да не съм права ;) ), че такова стихотворение може да напише само мъж. Патетиката не е присъща на женското писане. Но тази патетика има нужда от кръглото на "женското възприемане", за да блесне в цялата си красота.
Поздравления, Мускетарю!
ПП Докато се питах къде си, ти си се появил, а аз съм проспала събитието :)))
ПП ПП
Архаика е днес да предадеш с целувка.
Все по-опасно е
да си целунат.
Искаше ми се да съм го "измъдрила" аз :))) |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 09.11.2010 @ 21:30:35 (Профил | Изпрати бележка) | Съгласен, че патетиката е мъжки присъща. Идва от гръцкото патос /страст, страдание, извън-мерност, като противороложност на етоса - обичайно, повторимо, в нормата.../ Та патетиката си е вид фалос, който развяваме насам-натам, откъдето следва и винаги наличната опасност да изглежда смехотворна, както и логичното окръгляване в женското възприемане-поемане. Бе ще дойдеш ти на мойта с малките светогледни разлики! Но това по принцип...
А конкретно - като ти остане време, драсни 2 реда на лично, кое по дяволите ти се вижда патетика? Драматизъм, даже прекален, и аз отбелязвам, но чак пък патетика?... Питам не за да водя спор, а защото ми е любопитна гледната ти точка, която ценя...
И безкрайно благодаря за прочита! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от vladun (valdividenov@abv.bg) на 05.11.2010 @ 16:31:46 (Профил | Изпрати бележка) | Жестоко е. Оголено като жица, по която тече 1000 волтово напрежение!
Здравей, Кръстьо! |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 15:35:41 (Профил | Изпрати бележка) | Здрасти, Владо! Благодаря, че прочете! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от wingstofly на 05.11.2010 @ 16:37:42 (Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Тука ме хвърли в дълбок размисъл. Хареса ми като поезия. Не ми хареса като действителност. В смисъла на стиха ти, бих казала, че докато имаш два крака, да риташ, волята ти е свободна. Ама какво ли знам аз. Смиг |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 16:06:23 (Профил | Изпрати бележка) | Хе-хе, ти ли не знаеш, ти ли?..
А ти мен пък ме хвърли в няколко произволни представи. Първо си представих човек /с 2 крака, макар че за ритане и един му върши работа/, когото душат върху легло с възглавница. Краката му ритат в бодър израз на свободна воля... Оттам се замислих за броя крака и дали те имат отношение към свободната воля. Представих си стоножка - и се отчаях. Дори да застана на 4 крака, тя ще си остане недостижимо по-свободно същество от мен /което в известен смисъл не е далеч от истината/. Не се бъзикам - това ми възникна първоначално в шантавата глава.
Но сериозно - проблемът вече не е в това дали волята е налична, а какво можеш да избереш с нея. Боя се, че напуснеш ли веднъж пределите на човешкото, от където връщане назад няма, единствения избор остава себезаличаването като контрапункт на тоталната жщивотинско-предметна редукция, която претърпяваме. Дълга е обосновката, но без да се впускам - Солженицин някъде навремето говореше за свръхчовешкия непотребен човешки опит от лагерите. Сега ние придобиваме подобен в смисъла на непотребността си опит, който ни превръща в мутанти - и при това дори не оказваме съпротива... Не знам, не знам... |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от wingstofly на 09.11.2010 @ 06:30:40 (Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Да ти имам въображениео аз на теб с тея ритници:))) А иначе сериозно - свободната воля на човек не е свободна, но в смисъл на неосъзнаването. И съответно колкото по-развито е съзнанието, толкова по-свободна е волята ти. Аз вярвам, че максимата "битието определя съзнанието" важи само за хора с нисък интелект, от там нататък имаш правото на избор. И във физически, и в чисто ментален смисъл. Вече друг е въпросът какви избори правиш и какви обстоятелства ги предопределят. Та така...:) |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.11.2010 @ 17:39:47 (Профил | Изпрати бележка) | 7.23 е дължината на вълната на звука Ом-вълната на трето измерение...
Пак ме размисли,а знаеш моите асоциации все в друга посока вървят:)))
Поздрав за стиха! |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 16:19:43 (Профил | Изпрати бележка) | Хех, къде ме прати. По-скромничко - това беше рубрика в сутрешната емисия на програма "Хоризонт", в 7.25. И макар вероятно да е била замислена с идеологически функции, през историческото ни задаваше хоризонт и ни идентифицираше всяка божа сутрин. И както много други неща тогава, парадоксално се обръщаше срещу системата... Нямаше свобода, а знаехме за свободата повече от днес. И за себе си също.
Благодаря, че прочете! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от GINKO_PRIM на 05.11.2010 @ 18:21:34 (Профил | Изпрати бележка) | Вирус ли?! Жив карцином си е, Мускетарче. Белодробен при това. А мравуняка, целунат или не, продължава да блее "Осанна" на вълците. И... човешкото все пак навъпреки, който си го има - има го, носи го и го раздава. Но това са си мои разсъждения по темата. :)
Хубаво стихо! Нищо, че ми куца малко втория дял средната строфа. Мен все ме влече куци хорца да тропам. ;)
Благодаря! |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 16:26:40 (Профил | Изпрати бележка) | ...карцином - да... и метастази, метастази... рекох да го смекча малко, ама ти не търпиш и най-малките отклонения - все да е право куме в очи. Издръжливо растение си - тутакси да се назовеш Гинко билоба!:))
А за куцането, ще се разберем!
Благодарско ти! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от mariniki на 05.11.2010 @ 19:17:20 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | прочетох на един дъх...и останах като зашеметена...
жестоко е, жестоко...и много тъжно...
сърдечен поздрав, Мускетарю... |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 16:27:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Маги! Сърдечни поздрави и за теб! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от katbalu на 05.11.2010 @ 20:58:04 (Профил | Изпрати бележка) | Първо да ти кажа че стиха ти е страхотен Мускетарю! Второ, така добре внушаваш самоубийствеността на "ние българите", че последните ти три реда звучащи безгрижно свежарски са наистина логичен завършек! :) Тъжно е стихотворението ти...
Поздравления за дълбоката и стойностна поезия! |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 16:28:52 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за добрите думи, Кет! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от ulianka на 05.11.2010 @ 21:17:37 (Профил | Изпрати бележка) | И на мен ми се вика, но не знам как:), тоест как да го напиша викащо като теб..Адмирации за изразената позиция в стих!!! Късно ли е наистина или просто сме оглупели докрай? На предпазител ли сме още или е дръпнат...Поздрав!!! |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 16:34:15 (Профил | Изпрати бележка) | Това, което ще кажа, разбира се , е оспоримо, но мисля, че е късно. И не е от вчера или от оня ден. Но на практика е свършено - формално може да си съществуваме, но по-същество ни няма. Останалото е въпрос на време... |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от zebaitel на 05.11.2010 @ 21:33:07 (Профил | Изпрати бележка) | Хоризонтът ти щом е бунище,
какво по-логично
от заколение...- Силен стих си сътворил, Мускетарю! Истинско предизвикателство към преклонените ни главички!
|
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 16:37:59 (Профил | Изпрати бележка) | Не е предизвикателство, Живе. Опит за анамнеза е... |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от ElToro на 06.11.2010 @ 14:15:06 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави!
.... и уточнения! ;-)
Беше в 7,15, непосредствено след Новините.
А дали тогава бяхме по българи ... или ...
Това тревожи мислите ми днес.
Как мислиш?
|
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 17:13:35 (Профил | Изпрати бележка) | Човече, може би си прав, но все си мисля, че не си... В 7.15 бяха "Дела и документи", които продължаваха 10 мин. След тях се появи 5 минутната рубрика "Ние, българите". Това едва ли е от голямо значение. А мисля, че и тогава, и сега сме си все същите лайна. С тази разлика, че тогава поне имахме оправданието, че над главите ни е един силов режим. Но сега - сега нямаме и това...
Преди 2-3 години гледах протестен митинг с участието на студенти срещу правителството на Станишев. Първият ден някой провокира сбиване, след което на втория ден допускането до площада ставаше от полицията срещу представяне на лични карти. Студентите приеха това за нормално. Някъде на това място нещата приключиха окончателно. Не са ми известни протести, подстригани като английска ливада. Трябва наистина да си много мутирал, за да го приемеш за нормално. Е, това е само симптом, но твърде показателен. А настоящата ни безпътица е вече определен път без изход. С тази държава е свършено. Всъщност с нея се свършваше последователно през последните 20 години, с нашето мълчаливо съучастие или по-скоро безучастие. Дъртите комуняги след първите си идиотски години на власт, си бяха научили поне урока как се прави държавност. Дали поради здрав селски разум, дали защото Големият брат ги бе понаучил на нещо, но факт. Оня ден пристига Милчо Левиев от Щатите и казва в интервю - каквото и да беше в онази държава имаше много серозна култура и образованост, каквито сега няма. Вярно - идеология, слагачи, партийни певци - колкото щеш. Но сред тях се раждаше и кадърно, което повече или по-малко си намираше път. И това се отнася не само за културните системи. Неокомунягите, мимикрирали в различни партии, които ни управляваха през последните 20 години или не могат, или не искат да удържат държавността. Само че проблемът не е техен, а наш. Ние, много образованите, ние, много умните, ние много моралните, дето бяхме в разцвета на силите си, какво направихме, за да се опитаме да спрем това, докато още можеше? Този разговор е безкраен, приятелю... Чел съм те, и знам, че си от хората, които са достатъчно чувствителни, за да ги заболи... Само че има предсмъртни болки и родилни такива... Е, нашите са от първите... |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 06.11.2010 @ 18:28:29 (Профил | Изпрати бележка) | Много съм далеч от бунтар, Мина.Пък и ще се обиждаме ли сега:))))P И знам, че си го написала с най-добро чувство, но точно с тази дума, внимавай. Не знам защо сме свикнали да я конотираме с нещо хубаво /вероятно поради късогледата ни народопсихология/ , но смисълът и е точно обратен на комплимент. Бунтар е човек, който може би знае какво не иска, но със сигурност не знае какво иска. Поради което всичките му действия и помисли са "на парче". А система се бие само със система. Левски го е разбрал, Петко войвода го е разбрал, след пребиваването си при Гарибалди. И затова са променили начина си на мислене и действие. Защото, нямайки визия за това, което иска, бунтарят, ако бунтът му успее, репродуцира модела, който наследява. И цялата работа се превръща в стани ти, да седна аз. Затова зад фигурите на бунтарите най-често се крият хора, които просто се интересуват от някакъв вид власт. Димитър Общи е завършен бунтар, Левски е всичко друго само не и бунтар - изключваме ранният му период. Но и при успех, и при неуспех, бунтарят е еднакво обречен - и в двата случая е зависим от това, спрямо което се определя. Може би симпатиите идват от тази обреченост, знам ли... Но със сигурност не е комплимент, освен на вестникарско поп-равнище... |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от galina (diana610@abv.bg) на 06.11.2010 @ 19:19:05 (Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Е, щом така го тълкуваш, тогава бих казала, будителю на съвестта ни.../дано това поне ти прозвучи като комплимент / :)
Макар на фона на робската ни народопсихология, формирана с векове и родила израза:"Преклонена глава сабя не я сече",трудно преодолима и излечима и днес, "бунтар" си е направо комплимент. /мен ако питаш/
С две думи: радвам ти се, Поете! :)
|
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от shtura_maimunka на 06.11.2010 @ 19:25:50 (Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | Хронична е хремата ни вече! Няма оправяне, въпреки лечението на нашите бедни лекари, клинични пътеки и магистралки!
Липсваше musketar!Онова...:-) |
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 09.11.2010 @ 21:38:34 (Профил | Изпрати бележка) | Де бре, чак пък да липсам... Но за Онова - Винаги готов! |
]
Re: 7.25 - Ние, българите... от baijim (jimmyart@abv.bg) на 07.11.2010 @ 01:37:10 (Профил | Изпрати бележка) http://jimmyart.free.bg | :-)
Здравей, Мескетар!
Страхотен триптих...
Реалността се като се забива в нас като поглед на гризач.
Любим калибър ми е 7.62!
А калибърът на твоето перо е голям... много по-голям!
Поздрави! :-)))
|
Re: 7.25 - Ние, българите... от Musketar на 09.11.2010 @ 21:37:12 (Профил | Изпрати бележка) | Джиме, благодаря, приятел! |
] | |