автор: atima_viva

Ден за дъжд. И за небе.
Толкова е близо,
че водата диво ме облива
и на капки остри в мен се впива.
Натежало, с меховете влажни,
тътнещо - камбана и махало,
в неговото дъно се оглеждам -
не небе, а водно огледало.
Може пък да е камбанария -
стръмна, но от там да видя
как дъждът докато слиза
ме облича, в светла риза.