автор: atima_viva

Изпращам се.
Вече е отдавна -
с ножици и лястовици
разах по небето,
залепих си сини очила
да гледам как синее и водата – тънка жичка,
дъжддосвирци,
дето не познавам,
свирят и надсвирват – скрити бяха.
Не очаквам нищо
и се спирам,
както се е спряло и полето -
оголяло в стъпка пръст...
Сам-сама
изпращам се;
по път не съм сама,
щом свети ми
калинка на яката.