 |  на АТОМ
По пътя много често ще тъжим,
забравили, че всичко прах на вятъра е;
че няма истини, а евтин грим,
над розовите панделки на вярата,
че липсва в огледалото лице.
Тогава, ако стихнем, в този свят,
под някое избистрено небе,
край границата цветна на гората
заслушани в крайречните треви,
във пулса бавнодишащ на земята,
в завесата от песен на щурци,
в беззлобното туптене на сърцата си,
ще чуем лекия, безкрайно тих,
кристален звук от тънка необятност,
размесил топъл бриз и златен стих
по клонки, зад които спи безкраят.
Публикувано от alfa_c на 01.11.2010 @ 22:31:34
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Заслушани във вятъра" | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Заслушани във вятъра
от diva_voda на 02.11.2010 @ 05:57:30
(Профил | Изпрати бележка) | "че всичко прах на вятъра е" - :)!
|
Re: Заслушани във вятъра
от elsion (negesta@gmail.com) на 13.11.2010 @ 23:36:59
(Профил | Изпрати бележка) | | хем клише, хем - как да не го използвам и аз ?;))) |
]
Re: Заслушани във вятъра
от Niveana на 02.11.2010 @ 07:35:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Много образно, топло и искрено.Поздрави elsion. |
Re: Заслушани във вятъра
от elsion (negesta@gmail.com) на 13.11.2010 @ 23:38:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, трябваше да демонстрирам малко добро поведение, след предишните си публикации ;) |
]
Re: Заслушани във вятъра
от mariq-desislava на 02.11.2010 @ 07:51:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Добре, че не използвам грим, защото всичко би ми се размазало.:) Добър юмрук в диафрагмата е този текст, Елси. |
Re: Заслушани във вятъра
от elsion (negesta@gmail.com) на 13.11.2010 @ 23:36:10
(Профил | Изпрати бележка) | От моята партия си ... знаех си аз:))
И със здрава диафрагма ;) |
]
Re: Заслушани във вятъра
от dressy на 02.11.2010 @ 08:29:44
(Профил | Изпрати бележка) | ако изощо може да го събудите...безкрая:)
поздрави за вас,скъпи :) |
Re: Заслушани във вятъра
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.11.2010 @ 08:19:34
(Профил | Изпрати бележка) | никакво будене, ще стъпваме на пръсти,
може да сме само късчета от съня му .... :) |
]
Re: Заслушани във вятъра
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 02.11.2010 @ 17:33:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Необятна красота в тоя стих-посвещение, Елси, много харесвам как пишеш:) |
Re: Заслушани във вятъра
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.11.2010 @ 08:23:04
(Профил | Изпрати бележка) | Когато е посвещение се стараем повечко ;)
Благодаря ти, Влад... Харесването - взаимно :) |
]
Re: Заслушани във вятъра
от angar на 02.11.2010 @ 19:14:45
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Красиво стихотворение! Красиво посвещение!
След петия ред е идеално - и като внушение, и като чувство, и като съдържание /пълнежът е от най-красиви думи/, и като мелодия.
Но съдържанието на първите пет реда е нелогично - кой тъжи, ако е забравил че всичко е вятър, че няма истини, че всичко е евтин грим и пр.? Думичката "забравили" би трябвало да се смени, и първите два реда да бъдат:
"По пътя много често ще тъжим,
при мисълта, че всичко е на вятъра, ...".
Но доколкото стихотворението е посвещение, предполагам че "забравили, че всичко прах на вятъра е," е специфичен, понятен за вас двамата израз, от някакъв ваш спомен. Нали трябва да има нещо специфично, характерно само за АТОМ, за да бъде посвещението именно на него и на никой друг. .
|
Re: Заслушани във вятъра
от ATOM на 02.11.2010 @ 20:39:16
(Профил | Изпрати бележка) | самата забрава е тъга
много по-фундаментална от познатото ни понятие
някои я осезават, други не
и точно тази тъга е пътя, който води към останалите ветрове
не би могло да се разбере
или го живееш, или не |
]
Re: Заслушани във вятъра
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.11.2010 @ 08:33:45
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за коментара, Ангаре :)
Първият стих е и специфична философия, която не че не си чувал, но може да ти е убягнала тук. "Всичко е на вятъра" не е същото като "всичко е прах на вятъра" (спомни си песничката на Kansas) - всички ние сме прашинки и мисълта, че всичко материално идва и си отива и е преходно, би могла да ни фокусира на настоящия момент, би ни помогнала да забравим за дребните си грижи и да видим красивото около нас, да хванем в шепите си мига, защото днес ни има, а утре ... Същото е и за вярванията, които само поставят в рамки възприятията ни пред истинското, непосредственото.
http://www.youtube.com/watch?v=1qxSwJC3Ly0
:) |
]
Re: Заслушани във вятъра
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.11.2010 @ 08:38:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Уцели ме с този коментар точно, където трябваше, Анг. |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 855
ХуЛитери: 3
Всичко: 858
Онлайн сега:
