Стена издигната от хиляди години
създадена да брани земен благодат.
В прегръдките ти райските градини
разнасят славата за този южен град.
Водите чудодейни на телата болни
са носели надежда век след век.
Легендата за изцелени в Хисаря
доказват грижите на Господ за човек.
Тук даже Вазов вдъхновение намерил
от песните на птици ученици на Орфей.
Душите също трябва да са здрави
та радост от сърцата да прелей.
Сънувах как говоря със Добрил, Ефирна и Зорница,
как в баня момина откривам красота.
Сънувах как сълзи на хубава мома ухаят
... дали наистина не е било така?!
Довиждане не тръгване, Хисаря, казвам,
защото ще се върна някой ден.
В мене трайни спомени запазвам
до сетният си миг
... навярно отреден.