автор: Anele

(вариант 1)
Точно тук съм попадала - помня
ъглите на онези страшни дървета,
наклонени през прозореца отворен,
изстискващи от душата ми светлото.
Реката на най-тъмните спомени
все ме връща до тук - неусетно...
и се мъча да си припомня
недочути тогава, съвети.
Като камък - тежат ми на шията
всяка дума неказана, жестове,
за които не стигна и времето
и онази жадувана смелост...
Не ... не търся виновни - отдавна
свикнах да ми е тихо и празно,
а когато си мислех, че съм на края
някак се озовах при началото.
Не, не искам да плащам отново -
тази сметка не я ли изчистих?
Твърде скъпа ми излиза цената
на дребният факт, че ми липсваш.

(вариант 2)
Точно тук съм попадала - помня
всеки жест и искрица в очите ти,
звукът на приятния тембър
измъкващ видения в нищото.
Точно тук съм минавала - тъжно
се стелят сенки на стари сълзи
през гората на рани оголени
спомени още изграждат стени.
Точно тук съм умирала - бавно
ме отрови сляпата надежда,
че ще успея да стигна до края
и нищо не е каквото изглежда.
Точно тук съм застанала - пак
без компаси или обещания,
но този път не във забрава
ще потъна, а във мълчание.