Тя
стъпва тихичко
по заскрежените петолиния.
По междустълбия.
По междулуния...
Тя
е приключила войната с всички истини –
няма вярна нежност,
а омразата не ни разгубва.
Тя ще одраска сърцето ти,
и после кръвта ще оближе виновно.
Тя
е онази,
която
не искаш
да помниш.