Късчета измачкан лист.
Градът погледнат от амфитеатъра.
Лятна улица. Застиналата жега.
Момиче, носещо идея за пола.
Плажът. Легналото голо самочувствие.
Топки хвърлени в басейна.
Мирис на море. Дъх на целувка. Любимата в бяло.
Изгоряла крушка в скромна стая.
Дъжд. Чадъри. Локви. Чакащи таксита.
Прелитащи таксита, локви, дъжд…
Сутрин. Очите неизмити гълтат мазна баничка.
Вечер. Очи на баничка станали от мазни мацки.
Скъсани обувки студ студено.
Стари шлагери. Шамар от спомени...
...за някога, когато бе сега,
и за тогава, когато щеше да е някога.
Пролетта отново закъснява.
Както и ти - за своето погребение.
Все пак ще драснеш за последно стих.
Накъсваш го и тръгваш към амфитеатъра.






