автор: ivliter

Къде сте стари клонести черници?
Къде са птиците, които хранехте
с презрели плодове,
къде са сладките им песни;
къде заглъхна шепотът зелен на вашите листа?
Най-сладкия си хляб съм ял под вас.
Докарвах тук козите да пладнят,
а аз, след скромния обяд,
полягвах в меката трева под клоните
в прохладната ви сянка;
потъвах в краткия си сън,
прегърнал медени видения,
докоснал най-далечното и невъзможното…
И кукувицата ме е закуквала
с джобове празни,
с главичка лук,
с изсъхнал хляб в торбичката.
В приклекналото лято на стърнището до вас,
мечтите ми танцуваха
с красиви пъстроцветни пеперуди
и тихият ветрец ме галеше
по бузите изцапани с къпини.
Израствах тук,
източвах сянка,
по-дълга станала от гегата.
Отсечени са днес черниците
и виждам детството си ампутирано
да куца по обраслите пътеки.
Но няма ги козите –
заминали са те далече,
подмамени от сладкогласите звънчета
на бързащото време,
а този, който слуша мълчаливо тишината,
не е момчето дето тук растеше.