автор: RockAround_theC_l_ock

...защото само любовта е вечна
и само тя превръща светлината
в топлина,...
mariq-desislava

Бясна луна –
пак, между облаци – влюбено тича;
знам, че сама
някъде, някого – пак ще обичаш;
как да заспя –
аз съм удавник, но плувам от скука;
от самота –
тихо мечтая си, как ще почукаш;
как до зори
върху поляните лунни и голи,
нежно, или
страстно задъхани, пак ще се молим:
“Време, поспри!... “
времето, нашето – вече е спряло...
пак... и дори
още по-хубава, лунна и бяла –
в теб и докрай
ще ме повикаш, и аз ще потъна
в ад или рай –
има ли разлика – щом е без дъно...
Защо ли, пак
сред тишината ми – някой почука;
старият праг,
в нощите лунни, от мъка – пропуква;
“Хайде, ела!”...
има ли смисъл, без глас да те викам,
Бясна луна?
Влюбен съм – пак...
... а до мен – няма никой!


Бой..Боев, 25.10.2010