никога няма изцяло да ти разкажа -
капките по изпотените устни те плачеха
стъпалата по които хукнах
/надолу или нагоре е въпрос на слушане/
дълго след мен разпитваха перилата за ръцете ми
и колко зелено се протегна тревата след стъпките
ритащи безобразно дъжда и намеренията му
и никога няма изцяло да чуеш как издрънча в стъклата си онзи прозорец
от който всяка сутрин махах на метачката на входове
/изходите никога не се метат, защо ли?/
и точно така няма никога
никога няма така точно
да е изцяло
както от следобеда във който исках да разказвам