На границата съм . А тя е тънка.
Понякога невидима за мене.
Отсам е светло може би. Оттатък – тъмно.
Не виждам знаци, нито граничари.
Не знам и вярната посока.
И все по границата крача, крача...
От изгреви, изригнали със смях.
До залези, които глухо плачат.