автор: thebigplucky

Представям си Ви, Госпожо,
с дълги черни ръкавици от тафта;
с ръце протегнати, в очакване да бъдат поети
и да бъдат целунати, точно там, малко над лакътя;
и тази целувка да не бъде случайна, от куртоазия,
а заредена с гибелна страст, ток да прекара по гръбнака;
да пробяга трепет по тялото,
да настръхнат сетивата,
краката да се подкосят
и лек шемет за миг без дъх да Ви остави,
почти до припадък...

Представям си Ви, Госпожо
с шапка и тъмен воал;
зад него две очи прогарящи с блясък сломяващ,
две устни къпиново лилави и също така къпиново тръпчиви и сладки;
деколте загадъчно зашеметяващо и обезоръжаващо;
с леко протегнат крак, загатващ изваян глезен в прозрачно черен чорап,
подчертан с ръб и релефни шарки, палещи мъжките ми фантазии,
относно това – къде им е краят и какво следва след това...

Представям си Ви, Госпожо,
как вървите по тротоара на моя невзрачен малък град
с походка предизвикателна и с чадърче в ръка;
как с непреднамерено притворени клепачи
пренебрегвате прошепнати женски клюки и стаена завист,
прединфарктни мъжки погледи и състояния
и как стигате до терасата на любимият ми ресторант,
сядате небрежно на моята маса, като при добър стар познат,
и как аз най-учтиво Ви предлагам
чаша истинско френско шампанско
и бяла роза с неспокойна ръка...

О, Госпожо!
Преди да умра искам в любов да Ви се призная,
и в желание – Вий единствена сте на света,
която ме кара така неутешимо да страдам.
Бъдете милостива, мила Госпожо, към бедния музикант -
аз песен ще напиша за Вас
и ще я подаря на останалите -
да не забравят как се обича истински жена,
ако въобще някога са го знаели...

______________