ХуЛите » произведение "Как забравих..."

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Nela

Днес: 0

Вчера: 2

Общо: 14146

Онлайн са:

Анонимни: 806

ХуЛитери: 3

Всичко: 809

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: pinkmousy

:: malovo3

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Как забравих...

автор: mavar

Как забравих!
Как забравих,че мога да пиша и защо ли не идва стихът,
толко трудно минават днес дните и отчайващо бавно вървят,
днес живея, а утре, Защо ли? На какво да се радвам! Защо?!
Само мъка, тъга и неволи и надежда за радостни дни!

Всяка вечер заспивам с надежда, с ново утро и слънчеви Дни!
Всяко утро изгрява и идва, но без моите свидни мечти...!
Няма истина! Истина няма! Тоя свят е лъжа и измама!
Тоя свят е лъжа и измама...!

Публикувано от Administrator на 23.10.2010 @ 16:46:47

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
mavar

Средна оценка: 5
Оценки: 3

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

Стрелката

автор: nickyqouo

323 четения | оценка няма

показвания 46983
от 125000 заявени

[ виж текста ]

"Как забравих..." | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Как забравих...
от VALCHEBNICA на 23.10.2010 @ 23:08:46
(Профил | Изпрати бележка)

Май съвсем не си забравил да пишеш. Който може, го може винаги.
Пожелавам ти още надежди и нови мечти!

Re: Как забравих...
от mavar на 24.10.2010 @ 20:28:22
(Профил | Изпрати бележка)

Благодаря!

]

Re: Как забравих...
от ulianka на 24.10.2010 @ 23:30:39
(Профил | Изпрати бележка)

А някъде бях чела, че ние хората сме холограма:) Боже, дните ми търчат - де да вървяха бавно, поздрав!:)

Re: Как забравих...
от mavar на 27.10.2010 @ 13:27:13
(Профил | Изпрати бележка)

Просто живот! Каква холограма! А за дните въпрос на усещане или по-скоро настроение...Приятен ден!

]

Re: Как забравих...
от bilqna_popova (bipopova@abv.bg) на 21.11.2010 @ 18:56:22
(Профил | Изпрати бележка)

"Всяка вечер заспивам с надежда, с ново утро и слънчеви Дни!"
Само така! Ще се надяваш и ще мечтаеш, разбира се! Усмихни се!:)))

Re: Как забравих...
от mavar на 25.11.2010 @ 10:33:48
(Профил | Изпрати бележка)

Благодаря!

]

Re: Как забравих...
от Avis_Rara_83 (lina_bg@mail.bg) на 09.12.2010 @ 14:55:36
(Профил | Изпрати бележка)

изпитах желанието да отговоря на това с мой стих :)

Колко малко е нужно

Колко малко е нужно... да можеш в зори ,
да посрещнеш с усмивка деня ,
да почувстваш как музика в тебе гори ,
и обгърнат си от красота..!

Щом погалят те първите топли лъчи,
колко малко е нужно за теб ,
да повярваш във своите дръзи мечти,
и да тръгнеш със вяра напред !

Колко малко е нужно ...да можеш в снега,
да откриеш целебно кокиче ,
и за миг да забравиш за всяка тъга ,
да се чувстваш щастлив , и обичан ...

Колко малко е нужно ...да стоплиш със длан
две ръце от студа посинели ,
да се чувстваш значим и до болка желан ,
обладан от чувства закъснели...

Трябват само - две искренни , топли очи
поглед , в който Светът се оглежда ...
Думи две , по-значими от триста дори,
пълни с нежност , и чиста Надежда ...

Толкоз мъничко , Господи ! Ала уви ...
цял живот сред скали се катерим !
И не стигат в живота ни всичките дни,
тези дребни неща да намерим ..!

Re: Как забравих...
от mavar на 13.12.2010 @ 12:20:52
(Профил | Изпрати бележка)

Цял живот сред скали се катерим!
По-скоро пълзим, като Сизиф и никога не стигаме върха! Поздрави!

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а