автор: traveller

Наивното
в нацупените устни на Анет -
събудена от шумното завръщане на впряга,
е топлата й нощница, разтворена отпред,
когато за прегръдка към мен ръце протяга.

Порочното
в разтворените устни на Анет -
удавила приличието в бликнала забрава
е онзи вик, накарал пленения поет
за миг да спъне мислите - стихът как продължава.

Красивото
във влюбените устни на Анет -
задъхано притиснати до моите в сумрака,
е топлата сметана на нежен сладолед,
стопявал се в очите й, когато ме е чакала.

Загадъчното
в стиснатите устни на Анет -
с фуркети спряла времето, докато го създава,
са сенките от кичури, разпръснати без ред,
подплашени от тътена на нейната представа.

Болезненото
в плачещите устни на Анет -
тъй мокри и солени, същинска жива рана -
отдавна изоставено е в онзи стар куплет,
след който всяка пропаст е вече изживяна.

Отдаденото
в майчинските устни на Анет -
люляла много люлки и гробове плевила,
са бръчките - гирлянди от дълго смръзвал лед,
от който и парченце не би ни подарила.

Последното
във гаснещите устни на Анет -
обвила с бледи пръсти изпразнената чаша,
е онзи близък спомен от първия куплет...
че само любовта ни остава вечно наша.