злокобна смърт витаеше в градината на мислите ми
чух изстрелът с едното си ухо
във другото го донесе ехото
от екота замръзнаха звездите
в устата ми избликна кладенец и двуостър меч
невроните ми изтръпнаха и се намрежиха мълниеносно
в проблясъкът на стоманата се видя прорез в светлината
която висеше от цял час на дясното ми рамо
на лявото носех тишината на цветята
и любовта
пробила времето
Happiness Is A Warm Gun