автор: dara33

Когато си тръгваш затвори вратата.
Не искам погледи на любопитни.
Полети към твоето щастие, без мен.
Стига да е възможно да го постигнеш.
По пътищата на сезоните вървяхме.
Гореше в нас една любов изпепеляваща.
Сега в душата ми са само въглени.
При теб измислени реалности, но някъде.
Когато си тръгваш затвори вратата.
Не искам спомените да се връщат.
Да ровят в мен, като с отверка и да боли.
Недей да се ослушваш за сълзите ми.
Отдавна съм се сляла със морето.
Удавена съм в синьото безкрайно, но знам,
че те обичам още... Боли от тишината нощем.
Когато си тръгваш затвори вратата.
Не се обръщай никога назад обратно.
Душата си ще запечата, като с восък.
В коравото на алената болка ще се мятам.
Понякога е страшно да си имал, а после
само да боли от спомен. Животът е коварен.