автор: hristam

Отесня ти със времето
и последната риза.
Ближният ще я вземе,
ако му я харижеш.
Виж, на него ще пасне -
той е смачкан и дребен.
Няма нищо опасно -
не прилича на тебе.
Няма да те засенчи -
той вирее на сянка.
И - нали е далече -
е удобен.По малко.
Той живее на дребно,
диша икономично.
Не, че ти е потребно
ближния да обичаш,
но си струва цената
за една стара риза
да му ползваш душата,
тръгнала да излиза.