автор: mariq_vergova

Животът ни пиеса е, която,
играе се по строги правила –
повтаряли си птиците от ятото
и всички важно пляскали с крила.

Една-едничка, много странна птица,
от другите стояла настрана.
Не пляскала, не викала кресливо,
не махала с разперени крила.

От късовете с мърша не кълвяла,
намирала си тук-таме зърна.
Край пира шумен тихо тя седяла
и бели били нейните пера.

Омръзнало на птицата чудата
от крясъци и птича суета.
Решила да политне в небесата
до стръмна и висока канара.

Помислила си – тук ще съм щастлива,
сред облаци, небе и светлина.
Ще гледам сутрин слънцето красиво
и нищо, че ще бъда все сама.

Но порив луд на северния вятър
пречупил грубо нейните крила.
Залюшкала се птицата без ято
и паднала на твърдата земя...

Животът е игра безумно кратка,
играе се по строги правила -
помислили си птиците от ятото
и литнали с разперени крила.