автор: 6ureia

Нощта светлее от замръзналия сняг;
луната е налудно полвинчата;
а ние тичаме в почти синхронен бяг
и с носовете си опитваме от вятъра;

Безшумни,като призрачни дихания,
в очите ни луната е зловеща;
на тази степ безбожна сме създания,
с които никой не бленува среща.

Със хищен устрем,без да се надбягваме,
единни,сляти сякаш в организъм,
към свойта цел изконна бягаме;
нагонът е водач-тук няма романтизъм!

Не знаем милост,нито състрадание,
това понятия са твърде философски,
за нашто органическо познание,
лишено от прелюдии,обноски.;

Свирепо,кръвожадно разсъждаваме,
ала друг оттуй ще се тревожи...
Закон един важи,и ний го съблюдаваме:
убиваме,защото можем!

Първични сме и диви сме,така е!
И мисленето ни е тъй елементарно:
преследваме,разкъсваме...Това е!
Да гониш плячка тайнство е сакрално!

Да гоним плячката из степните селения,
криле ни дават хищните нагони;
и ний се впускаме в стремителни гонения,
щом сетим жертвените феромони;

Щом вятърът ни каже,че там нейде
със ужас бяга нашата прехрана,
сърцата ни започват да беснеят,
страхът й щом усетим и прихванем.

И няма милост,ни възможност за спасение:
на тази степ сме горди пантократори;
и зъбите ни носят изцеление,
на всички низши степни обитатели.

Преследването:смисълът да съществуваме;
да бъдем бързи,тихи и летални;
да дебнем търпеливи;да ловуваме
в двубой със изход знаен изначално.

Кръвта ни:гъста и адреналинова,
като барут взривява хищните копнежи...
Оголените зъби:те са остри винаги,
щом козината по гърба ни се наежи.

И щом настигнем със ръмжене плячката,
със челюст някой и обгръща шията;
в прегръдка смъртна стиска,мачка я;
и във почти любовен акт души я.

И всяка силна,кръвна съпротива
оргазмена наслада ни доставя.
Играта е такава:мръсна,дива;
тук феърплея никой не познава!

Когато жертвата издъхне бавно,
и щом Водачът своя царствен глад засити,
нахвърляме се ние,вкупом,ядно,
ръмжим и за парче месо се бием.

Ний храним се!Месото е питателно.
Кръвта е просто наркотик божествен!
Живота ни осмисля съдържателно,
тоз навик скверен и естествен.

Нахраним ли се,пътя пак поемаме,
и с носовете пак степта скенираме.
Животът е богат:каквото можем вземаме;
каквото не-с душите си презираме!

Нощта светлее от замръзналия сняг.
Луната:шизоидно раздвоена е!
А ние тичаме в неспирен,хищен бяг,
защото хищници родени сме.