автор: elverita

Мълчи телефонът.
Звънецът мълчи.
И стъпки не спират
до моя прозорец.
Стоя и те чакам,
а сърцето крещи.
И очите през сълзи
се взират ли, взират.
Колко нощи без тебе
самотна не спя.
И те търся в нощта.
И душата ми плаче.
Че с друга си ти
и тя пие смеха
на очите любими,
на очите прекрасни.
Мълчи телефонът,
а сърцето крещи,
че отново без тебе
ще срещна зората.