автор: kasiana

Играта, която по детски играем,
красива е, ала боли…
Мечтите, които душите ни ваят,
цъфтят, но и не без бодли…

Ухае безкраят на дъжд и на есен,
в косите се спускат мъгли…
Момчето, което за мен пее песен,
си ти, моя обич, нали…

Светулки-звездулки искрят ни в очите
и страст още в нас пърхоли…
А лято крилато, ей там – под върбите,
на бента с любов шумоли…

И тръпне, и шъпне под златните листи,
че тука със теб сме били…
А спомен отломен от детството чисто
под клепките пак ромоли…