автор: vikito_1960

"Аз съм сврака-поетеса.
..................................
И може да не съм уред,
ала съм истински поет."
Ангар

Добро ти утрото, поете,
че си истински, аз знам.
И аз си нямам сврак, но за което,
ти нямаш от вината грам.
Вината си е в мойта сврача поза.
За пойна птица имам се, без срам.
И всявам страх у мъжките - в големи дози.
И сама сврачувам си. Аман.


Очаквания нямам големи аз, Ангар.
Изисквания? Не съм претеглила с кантар.
Внимание и нежност, споделени нощи...
Повикване, целувка и нещо малко още.
Но не разбра това последният "любим".
Изплаши се и хукна презглава той - яко дим.
Не е виновна тука мойта нервна почва.
Той сврака беше единак...И сложи точка.
Сврака бе ерген , позастаряващ вече,
от любовта се стресна.И покривът протече...
Сега разбра ли що аз, свраката, сама съм?
Сама си се оттеглих..."Опасна" аз била съм.
Аз много съкровени неща тук споделих.
И сврачувам си сама. Светая и светих.