автор: esennolisto

Боли ме, любов,
че не гледаш в очите ми.
Трудни стъпки ме викат,
самотен ритъм гърдите ми дишат.
...годините правят тънка до теб светлинка
и се спират в очите ти.

Боли ме
и толкова дълго боли..
А ти, прости ми, любов,
че не чувам света,
че го няма, а дните ми спят във предверие
и в безмълвна тъга съм превърнала някога времето,
спряло без тебе.
И ще чакам невидима някак,
ще притварям очи,
ще политам в ръцете ти
докато в тях се намеря
и времето спряло оттатък
ще бъде друго безвремие...