автор: ivliter

Аз истините за нещата
откривам в изповедите
на разцъфтелите цветя,
на речната вода,
на облаците и дъгата;
в бакърените барабанни струи на дъжда.
Но все остава в мен
един копнеж по невъзможното -
все ми се иска,
да стане камъкът живот.
Завинаги ли сме така устроени -
тревогата да се върти
във пропастите на гърдите?
Дъжд, капка малка.
От капката се ражда ручеят,
от ручея поток,
реката от поток
и влива се в морето.
И пак в окото ми се връща капката,
като сълза.
А аз сълза съм топла, текнала
по Божията буза.