автор: pin4e

Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,
превързан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.
Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.
Изви се отлив – ярко бяла смърт - над голото новородено гробище.

По дъното светлеят огледално небесните селения надвиснали...
С надменна твърдост меките корали издишат тишината като писък.
Една до друга, вързани на сухо, въздигат гърбовете си горчиви
сушени лодки с тежък дъх на узо и остър като устните на чироз.

Тъмнее сол по сънните артерии като каймак, засъхнал по страните.
Брегът под тях се вдига извънмерно - игумен над монашеска обител.
Очите на рибарите изтръпват. По зъбите им зрее страх и пясък.
До прилива морето ще е мъртво... А няма гларуси - да го оплачат.


2010,
остров Пи Пи Дон

http://www.facebook.com/photo.php?pid=160490&l=3a20df59c5&id=100000467137239