автор: CheGuevara

един внезапен декемврийски сняг
обгърна Варна
с нежна бяла приказка.
Дори морето
кротко
облизваше снежинките
със влажни устни
и дремеше
във тази свята,
бяла тишина.

Притихнала
и аз до тъмния прозорец
се молех
Бог да те закриля
дори и да не имаш
път към мен.

Тогава
като мълния,
като камбана,
до мене долетя
онази наша гръцка песен,
понесла болка,
и копнеж,
и толкова любов.

И в Ада
тази твоя песен
ще ме стопля!

Ружа Велчева