автор: vicont

Потъвам в будни нощи със наслада,
наливам чаша стар, горчив пелин.
Усещам, всяка фибра в мене страда,
разравям на тавана, прашен скрин.

Присядам пред камината с албума,
отмятам носталгично всеки спомен,
откривам изненадан, като с гума,
изтрити са в живота вероломен...

Животът ли? Една безкрайна сага?
Разглеждам го- разровен мравуняк.
И вярвам, по добре ще му приляга,
надгробен епитаф без кръст и знак.

Наливам пак от виното горчиво...
разстлал на пода грохнали мечти.
Две тежки сълзи лягат мълчаливо,
пресъхващ извор в старчески очи!