автор: thebigplucky

Издателят – той е просто един от търговците в храма –
завалията книги продава,
намерил с какво пари да прави!?...
(Не е съвсем така,.. по-сложно е, знам -
и Библията има издател,
и дано добре си е свършил работата,
че всичко да е както трябва. -
колкото и нечисто да е – за пари дума става -
светостта и тя си има цена, и то - не малка…)

А поетът, окаян – в книгите разголва душата си -
показва ни и черното, и бялото;
разкрива тайните на вътрешният си свят,
разкъсва мрака в нашите:
разказва по различен начин,
че доброто, в крайна сметка, винаги побеждава -
стига да има как да вярва в него някой и как - да го брани;
пред неясната граница между любовта и покварата
те кара да сведеш виновно глава, ако си от грешната страна;
заболява те за стъпканата малка правда
и за всеки паднал нещастник за мъгливата ни свобода, вместо нас;
отсечени дървета прошумоляват с истинските си листа
и изпитите горчиви чаши – наистина загорчават;
море от светлина те обгръща и понася в недостижими небеса;
клинове ръждясали, как се впиват в плътта,
всеки път усещаш, когато те приковават за поредното разпятие;
виждаш лунна сянка сияйна,
ухание омайно на люляк снежно бял долавяш...

И после разбираш, че си измамен -
накарали са те да отхапеш от онази ябълка, на познанието,
че да не питаш след това -
защо се влачиш по земята сам,
и оголял, и обосял -
знаеш вече защо са те изгонили от Рая.
Знаеш и, че няма какво да очакваш,
но се повтаряш в отчаянието си -
надяваш се все нещо да стане -
да се роди справедлив тиранин, благодарен син или пък вярна жена...

И вече разбираш, че си ограбен,
и какво точно значи, да те лишат от невинността ти.
Потръпваш в сянката на непрочетените неща -
какво ли още има скрито там,
и какво ли ще ти докара?!
Шепа вяра?! Или шепа прах?!... Чия ли ще е?...

Посягаш, вземаш книга и плащаш – урок е това.
С поредния сребърник
се включваш в онази, вечната игра с неясен край,
уж на поезията да удариш едно рамо...
Издателят – и той сметките си прави -
калкулира непросветеността ни и клати глава -
държим се на крака, засега – изтърпяхме и тази цена...
Поетът – и той своето не разбрал,
подръпва струните на лютнята седнал на стария тротоар,
щастлив - за бутилка ракия събрал.
Пуснете нещо в старата му шапка -
играта няма да свърши с един отказал се,
но светът без него ще е по-празно място, повярвайте...
________