автор: miglena

Трохичка време
върху опашка на паун
очаква клюна си.
Клюнът проскърцва:
пантите ръждиво стискат
зъбите пред езика.
Езикът прелита
от морето до извора и
преглъща перца.
Перцето прописва:
пачи фрази леят мисъл
в мастилени мравуняци.
Мравунякът вещае
тунели под Босфора и
орди от вълчета.
Вълчето скоква
в агнешка премяна
но го издояват.
Доячката позира:
рисуват я с око в ухото
и с устни в дланта.
Дланите прегладнели
улавят пауна... опашката
предаде клюна на безвремието.
Прости на вълчето, че
мравките се оказаха летящи,
а езикът на доячката - прободен
с пачето перо и останах само
аз да вадя от мастилницата
вярата в безсмъртието на
твоята трохичка време.

P.S. Затова ли ме поглъщаш
с неутолим поглед?!?...

(((:+:)))

http://obrazi-kartini.hit.bg/trohichka%20vreme.jpg