автор: rimpo

Лъвът днес е болен, лъвът днес е блед,
лъвът днес вече не е така напет.
Омърлушен е, дори е свел глава,
в очите му изпъква някаква тъга.
Не ръмжи по царски, дори не е ял,
нещо мъчи го отвътре - всеки би разбрал.
А джунглата е тиха и вместо лечебен цяр,
отдава почитта си на своя тъжен цар.
А той лежи величествен и както подобава -
до сетен дъх на лъвицата трупа ще защитава.