автор: Anita765

И закапа звукът – капка в капчук –
вятър прокраднал се в тишината,
скитник по пътища, стигнал до тук,
където небето прегръща земята.

И дали е сълза или ручей забързан,
не искам за част от мига да узная.
Сърцето си само за него ще вържа,
ще го изплача, като се плаче накрая.

И стихна звукът, в окото се сгуши,
намерил последното кътче уютно,
равномерно, полека със мене задиша,
сякаш пълзеше към първото утро.

И сля се звукът – в лъч се преплете,
литна, да стигне последното ято.
Отдели се земята, напусна небето
и закапа дъждът в спомен за лятото.