автор: atima_viva

„Не върви да заключвам душата си
за калта от обувки по пода”
Димитър Гачев

Не върви да заключвам душата си
за калта от обувки по пода.
Непохватно събирам крилата си .
Ще привикна да казвам и „Сбогом”.
Прозаични любови се лутат,
със кураж се кълнат в дълговечност.
Всяко стръмно стъпало е слизане
в коренища пресъхнала нежност.
Остави ми душата. Залитам.
До ръба ми е гъсто и лепне.
Свободата да мога да скитам
надделява и дълго ще екне.
Любовта е облог и опиване.
Надвзематото с лихвите връщам
до чертата на хладно изстиване,
след която не знам да прегръщам.
Обвинена, жестока, различна.
Но си връщам онази усмивка,
през която без свян потвърждавам,
че държа любовта си в кавички.