Днес е слънчево и топло и съм пълна с надежди, но го препрочитам и мисля за меланхолията на есента - не точно в годината, а в живота и за това, че птиците - песните, мечтите рано или късно се превръщат в спомен и добре, че боли...
Спомням си оня стих на една девойка в сп. Родна реч преди време:
"не мразя болката,
по нея мога да открия,
че съм жива..."
Болката - другото име на живота...