автор: anton_Fotev

Късен следобед е и зяпам през прозореца на кантората си - съцерцавам дъждовната прегръдка на вятъра с разлюляните тополи. Те са стройни, зелени момичета и мръзнат в тази разплакан, разплакан ден.
Тъжен съм и гласът на Ани Марина разтрива изстиналата ми душа. Тъжен съм и съзерцавам танца на тополите с този неуморим кавалер - дъждовният, октомврийски вятър.
Песента е тъй хубава и нежна, а аз похабих цялата си злоба за живот в онази съдебна зала. Сега съм добър и тъжен, а гласът на Марина гали умореното ми сърце.

То е заспиваща пеперуда в шепите на дъждовния, октомврийски следобед.