автор: papacot

На Srqda

Как се сетих да потърся кучето,
вярното, прегазено от мен…
Всъщност, знам какво се случи.
Наказание. И престъпление.

Оживявах с моите измислици
някъде дълбоко под земята.
В този полувек на непростимост,
в зимите след краткото ни лято.

Любовта ли? Зная – не е тленна.
Нито се опазва с бягство.
Няма зъби. Тя е кротък пленник
на живота светотатствен.

Тази обич няма да отнемат
бесните, ухапали ме кучки.
Волната ми воля още пее
лебедови песни. И се учи

как да търси пътя през блатата
към единствената бяла жаба.
С лапички, опрени до стената,
неуверено и анжамбманно.

-----------------------

Оригиналът:

Респект

Как се сети да потърсиш кучето,
вярното, прегазено от теб -
сякаш нищичко не се е случило,
сякаш не изтече полувек...

Оживя във някаква измислена
негова хралупа под небето -
полуглухо, полусляпо - стиска
лапичка, опряна до сърцето...

Знаеш ли, че любовта е тленна -
и се защитава с бягство -
а в зъбите й отровно зрее
нещичко горчиво и опасно...

Тази обич вече не е твоя.
Хапан ли си някога от куче?
Теб и волната ти воля
на респект ли да научи?