автор: hava

на Йордан Йовков

Ти ли Певецо, така ни нарече -
отколешна мъка да носим в до края си?!
Ти ли Певецо, така ни обрече,
все "по жицата" да гледат очите ни...

И е кал до ушите. Но калдъръмите пазят
на Сали Яшар душата и ... майсторлъка...
Там колелетата песента си разнасят -
и Джапар още търси на себапа им `излака.

С маргаритите бели, дни преброяваме.
На Божура в очите, дълбокото търсим.
В "най-вярната стража" се уповаваме -
късна любов сред гробовете срича...

Силуета на църква през мъглата наднича
и с друга молитва, там Иванчо се кръсти.
Както Чауша пак у дома се завръща
тъй за мечтите човешки няма предели...

И когато и днес нещо все не достига,
че даже и Бог, от ориста не ще ни опази...,
на Иванчо калпака по "e-mail"-а пристига,
та кажи ми Певецо, кое и как да разкажа?!