къдрят се листата
есенно
минорно се огъват
дори от тежест на врабче
ще се разделят...
с изострени пера се щурат
по клони
проснали се дълго и широко
търсят щанд
за кратък радостен лъч...
а аз
откривам асансьор за високото -
там са мажорните звуци
и вятъра
и макар да вися неудобно
улавям думите с ръка
онези
от които сълзата звучи
като цитра
ще се случа ли -
оглеждам се във жълтото
и се виждам червена
живот -цвят на есен
ехо от бляскави мълнии