Далеч от суматохи и от кестени,
от тротоарите и осовите линии
расте един семафор неразлистен.
И зная, че когато дойде онзи
сезон на размножаване и мед,
във който се роят надежди бели
зелената му светлина ще цъфне.
Ще продължи сърцето ми напред
и миналото ми ще си отиде,
и миналото ще е просто минало,
а не преживящи душата спомени
за водопой в очите ми поспрели:
и в празно събирателно понятие,
и в пита восък сдъвкан и преглътнат
ще се разтворят минали събития.
Зеленото е лек за всички рани,
за всички белези от междуметия;
за всички многоточия на пулса.
Далеч от суматохите и тротоарите,
от кестените и от светофарите
един семафор в мене се разлиства,
за да разцъфне в настоящо чувство.