автор: peter

Историята се пише от победителите... Легендите? Идеалите? О, моля ви се!
Ето един по-особен поглед към тях. Поглед, в който грее смях. Представям ви уникалната поредица за "легендарните" прабългари, прославените ни предци.
"Какво се случи тогава в действителност?" Ще разберем съвсем скоро. Една поредица от пет части, включваща "Пратеникът", "Заветът", "Мисията", "Сватбата на Аспарух" и "Как по-точно бе основана българската държава". И ако не сте се гътнали от смях...
И ето- в годината Чакъл-кошуля, известна още като ГОДИНАТА, В КОЯТО РАЗПОРИХМЕ КОРЕМА НА КИТАЙСКАТА ПРИНЦЕСА, ЗАЩОТО НЕ СМЕ ВАРВАРИ, пристигна хазарски пратеник. Хазарите бяха изключително войнствено племе, скарано с понятието "добросъседски отношения". Кубрат го прие в банята, тъй като върховният жрец на Тангра, Мартинец, извършваше над свещената му личност загадъчния и понякога доста болезнен ритуал "Кьор-кьотек баклави" или с други думи - режеше му ноктите. Младият Аспарух седеше наблизо и доубиваше с дървен боздуган малките животинки, които имаха злощастите да изпълзят от калта под ноктите на хана. При тази изключително отговорна задача, той ронеше сълзи, защото беше убеден пацифист по онова време.
Хазарският пратеник изложи исканията си - безусловна капитулация и дванадесет тона консто месо...
- Но месото - размаха пръст хазаринът - да бъде от жребчета на по година и два месеца.
- Ама... - понечи да възрази Аспарух.
- ... и тринадесет дни - добави злобно усмихнат пратеникът. - Не се опитвайте да ни заблудите - ние ще познаем.
Хан Кубрат се замисли. Знаеше, че хазаринът не се шегува. От унеса му го изтръгна жалния крясък на малкия му син Аспарух, който току-що бе осъзнал, че е размазал с боздугана си цяло семейство неидентифицирани бацили.
- О, Тангра, прости ми! - виеше той.
- Доведете чиготите! - кресна ханът.
А когато те влязоха, им нареди:
- Отсечете главата на пратеника и я пратете в кошница при неговите хора. Не забравяйте да се информирате за здравето на техния хан и му предайта моите съболезнования за смъртта на любимата му кобила. А, и за жена му - също.
После викна Аспарух и му прошепна в ухото:
- Запомни от мен, сине, добрият PR /ПиАр/ е от изключителна важност...



КРАЙ


Следва: "Заветът"