Сега се връщам. Бях на онзи свят.
Пробих си плътна дупка във небето.
Разбира се, през нея
не пълзят
преструвките на времето, заето
да кърпи до отсрещната страна
страха с парче от плиснала зеница...
Сдобрих се с моя личен
Сатана -
налях си мрак в оскъдна стъкленица.
Приготвих се за срещата си с Бог -
гримирах две планети в бледо нощно...
Едната я използвах
под предлог,
че с другата не се разбирам още.
Не спорихме за разни чудеса -
той бе в аналогично настроение
и сгъваше в кашони
небеса
от друго неуспешно вдъхновение.
Сега се връщам друг от онзи свят.
Донесох и онази стъкленица.
Отпивам глътка мрак.
И на инат
разпарям си и другата зеница...