автор: wingstofly

Мина много време, прости ми,
но черните врани на липсите
кацаха тъжни по листовете
и кълвяха очите ми,
дланите - живо огнище на спомените
изгаряха моливите,
с които се опитвах да пиша,
думите - натрошен сив графит,
като угасени въглени се разпиляха
из катуните на дните
и безнадеждно дълго търсих
в бакърените хоризонти на мечтите
точния адрес на сбъдването.
Сега душата ми е смугла циганка,
откраднала си мислите за близост,
танцува боса на живота из безумието,
с вятъра рисува тихо връщане по изгревите
и с пепелта от изгорените моливи пише:
Далечен мой, все още има пътища за обич,
но побеля в косите времето ни за раздели.