Кой ми открадна старата Варна?
Кой прокуди моите спомени?
Бродя по улиците покрусена,
а в душата ми – тъмно и пусто...
Там, където казах първо „Обичам те“
се разхождат сега чалга-момичета...
Лъскава, предизвикателна, самодоволна -
така изглежда Варна от вълнолома...
Някогашните морски вълци
сега мълчешком пият вкъщи
и сънуват наяве момичетата,
които някога са обичали...
Няма я моята ласкава Варна,
но и аз вече не съм същата...
Някъде дълбоко в очите ми само
живее неостаряваща любовта ми...
Ружа Велчева