автор: dara33

пръстени на вричане
разменихме
вчера
после стана отдавна
нежни думи всеки ден
до вчера
после аромат на спомен
допир на пръсти
тръпка

вкус на кафе, горчиво
сега тишина без вопъл
мухата бръмчи
отмерва времето,
което разкъсахме неоценено
на хиляди малки парченца
мълчим
стаята дреме, като нас
стените се преструват, че
са заети
гледат телевизия

дали, ако разровим джоба
ще извадим бележка
с "обичам те"?
топче, което ни кани
на игра долу на двора?
страст опушена от цигарен
дим безразличие?
любов забравена, като
писалка някъде
на чуждо бюро
от разсеяност?
или?

все се питам...
мълчанието ме раздира
алени букви изписва
очите ми закрещяха
Стига!
не искам да се събудя
старица без спомени