автор: theheart_ofthefire

В съня на цигулките стъпвам,
когато живеят сълзите си,
когато извайват телата си
с жарта от очи на удавници,
когато сънуват погубване
в ранените шепи на думите,
когато танцуват душите си
по стъкла от начупени сънища....

В съня на цигулките стъпвам,
но всъщност пристъпвам във себе си,
защото ухаят косите ми
на няколко стенещи пролети,
привързани с писък на скитници
за бавната смърт на крилатите...

В съня на цигулките стъпвам,
а ти го причакваш във тъмното
и с нишки от глас на русалки
прицелваш се тихо в сърцето му.
Но аз съм съня на цигулките,
възкръснал в красиво умиране,
когато разплитатат жаравите,
когато издъхва и огъня....

Аз съм съня на цигулките,
не стреляй,
вече живея смъртта си...