Омръзна ми в очи чужди да се взирам,
от изумруда и аметиста им да се опивам,
но твоята искра там да не съзирам.
В прелитащи глухарчета разтворен,
дъхът ти с аромат на мента и на крем
и сякаш изтръпвам и потъвам в сън,
в който ти се къпеш в малахитена трева,
плуваща в нея с рокля от орфеев ахат.
Докосваща с пръсчета-жужаща ласка,
събираща в ръка уханната роса,
завихрящо вълшебно чувство-
от стъпки, дъжд, мъгла
и зайчета от пенеста вода.
Силует потопен в мараня
във вихрите на вятър разтопен,
изчезващ, както вчеращният ден.
Втренченият поглед, наивен, смутен,
по детски надничащ зад облак от сатен,
смехът ти див и свободен,
предизвиква луди водовъртежи
и плющящи водопади в мен.
Усмивката ти е щастлив рефрен,
в нея изгрев бисерен се отразява,
кристален блясък на света придава.