 |    А на мен ми е вече през х.я... / по Юличь /
Ако портата, този път, не отвориш
и по двора стъпки не чуя,
може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...
Със съседа, Тъгата, на стълбите
ще изкара на Душата хастара... ,
а в дома ти със Мрак е изпълнено...
Тази приказка... Толко е стара...
Ще ми звъннеш, след месец и нещо...
Кадифен е гласецът ти... Свят е...
Ще ми стане в Душата горещо,
а е всъщност снегопад, посред лято...
От цветя някой лев ще изкарат...
Аз напипвам тютюна във джоба...
Тя, цигарата, е любовница стара...
Димът пише, че над мен е прокоба...
Ще звъня в своето глупаво минало...
Ще преглеждам на Самотата витрината...
Пак ще плащам за нещо Изстинало...
Пак ще мамят очите ти, сините...
Ако портата този път не отвориш
и по двора стъпки не чуя...
Може някой друг да разстроиш,
а на мен ми е вече през х.я...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0
Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "А на мен ми е вече през х.я..." | Вход | 10 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 22.09.2010 @ 15:46:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Всуе се мъчиш...а наред със себе си мъчиш и думите, и четящите... |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от GoranMalevski на 22.09.2010 @ 19:29:55
(Профил | Изпрати бележка) | Виж ти! "Виденов и син тук"... Чест е за мен...
Обяснил съм ти всичко на "лични" - Погледни!
Горан |
]
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от anonimapokrifoff на 22.09.2010 @ 15:40:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Когато на човек всичко му е през онази работа, значи е постигнал пълна хармония със себе си. Този куплет наистина е най-добър, но не зная дали заслугата е твоя, или е на Юличь, който ми е тотално неизвестен. |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от RonnieSlowhand на 22.09.2010 @ 16:06:02
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/ | Харесах. Харесах много, всъщност. Всяко отношение има място в поезията, според мен, само да е искрено. А, и личната ми кампания е думите да се изписват докрай :) Тия малодушни съкращения са като кашлица насред строфата, кому е нужно това?
Son of a whore, God damn you! Can you tell
A peerless peer the readiest way to Hell?
(Джон Уилмот, граф Рочестър) |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от krasavitsa на 22.09.2010 @ 15:56:18
(Профил | Изпрати бележка) | Ще се пробвам и аз на х.я, пък нека Горан каже дали съм права. :)))
Юличь не е той, а тя.
Заплашила го е в стихотворна форма, кучката й с кучка, че нема да му отвори портата.
Той обаче е решил да му е през х.я, макар и да я обича още, за което свидетелстват както главните букви, с които е написал самотата, душата и тъгата, но и изобилието на многоточия.
Ами нека пък да му е през х.я на човека, какво толкова му намирате кусури. :))
|
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от diva_voda на 22.09.2010 @ 11:15:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Приемливо ли е за автора "х.я" да се чете като "хокея"? щото и без това не ми се връзват нещо поезията и подобно отношение, пък било то и към една отишла си любов...О, а може би и не става въпрос за поезия изобщо... |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от 0805 на 22.09.2010 @ 11:30:29
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, първият куплет (който е и последен) е най-добър - и като ритъм, и като съдържание ако щеш. Пък и казва всичко. :)))
Моля за информация - кой е Юличь? Нищо не намерих, а ми е интересно. Благодаря предварително. |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от GoranMalevski на 22.09.2010 @ 19:18:07
(Профил | Изпрати бележка) | Брей, то цяла полемика станала тук...
Изписването "ПО" ме освобождава от:
1.Да цитирам оригиналния авторов текст
2.Задължението да давам препратки, т.е. обяснения кое произведение или част от него съм ползвал.
По отношение но това кое е поезия и кое не, право да се произнасят имат САМО И ЕДИНСТВЕНО публикуващите редактори. Вие имате правото да се изкажете дали ви харесва или не, да оценяте - засега това право съм ви го дал аз...
С уважение към всички:
Горан |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от 0805 на 22.09.2010 @ 22:21:56
(Профил | Изпрати бележка) | Нещо бъркате, GoranMalevski.
1. Няколко коментара не правят полемика, както и два монолога не правят диалог.
2. Изписването "ПО" не Ви освобождава, а Ви задължава. Но не към нас, горките читатели, а към автора, ПО който. Явно, той/тя не заслужава внимание.
3. По отношение на това кое е поезия и кое не, ВСЕКИ има право да се произнася. А дали това Ви харесва, е въпрос, който засяга само Вас. Извинете, но ако в ресторант Ви поднесат парче автомобилна гума вместо стек, няма да чакате шефа да Ви каже дали това е храна или не, нали? :)
И накрая - категорично няма да отговарям на следващи коментари. Казах си мнението в първия коментар. За съжаление, отговорът Ви не ме изненада.
Бъдете здрави! :) |
]
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 28.09.2010 @ 13:57:05
(Профил | Изпрати бележка) | Изписването "ПО" ме освобождава от:
1.Да цитирам оригиналния авторов текст
2.Задължението да давам препратки, т.е. обяснения кое произведение или част от него съм ползвал.
Нищо подобно, бих казала, а и не само бих казала, а бих ви пратила да си прочетете правилата на сайта.
· Правила на сайт Хулите
1. В сайт ХуЛите се публикуват само авторски произведения или собствени преводи. При публикуване на преводи е желателно да се изпрати оригиналният текст и е задължително да се посочи авторът на оригинала.
Направих си труда да потърся така цитираните от вас автори - почти всички публикуват в стихи.ру и почти всички текстове, които сте публикували тук с това "ПО..." са си буквални преводи.
Не е редно да ги пускате като свои произведения.
|
]
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от GoranMalevski на 28.09.2010 @ 16:32:45
(Профил | Изпрати бележка) | Разликата между мое произведение и нещо друго е точно това ПО!
Ако не го бях писал, ако не бях цитирал името на автора, Вие щяхте да си мислите че е мое, дори и нямаше да проверите, а аз щях да съм извършил плагиатство. Е, те това вече не става! |
]
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от Liulina на 22.09.2010 @ 22:30:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | ако нещо минава през х.я,
в рима не ще го обуя ;)
ако пък за нищо не хая,
не ще ми хрумне и рими да вая ;)
|
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от djungla (radeva@gyuvetch.bg) на 23.09.2010 @ 11:51:40
(Профил | Изпрати бележка) http://djungla.blog.bg/ | Текстът интерпретира вечната, дълбока, неизчерпаема и мн. сериозна тема за любовната раздяла. Опустелият дом (2 строфа), опустошената душа(3 и 4 стр.), самотното присъствие (5 стр.), болката от нетръгващата си обич (5 стр. 4 стих) бележат драмата на лирическия субект.... и т.н.
Текстът ме трогна и не е вярно, че достойнствата му са единствено в повтаращия се куплет. Напротив!!! Поздравления за автора, макар и анонимен (щото и само с ник) :) |
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от GoranMalevski на 24.09.2010 @ 09:43:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Автора го познаваш лично, ама няма да ти кажа кой е. |
]
]
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от GoranMalevski на 25.09.2010 @ 22:23:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Дома на учителя Русе, представяне на твоя книга и т.н... |
]
]
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от GoranMalevski на 27.09.2010 @ 08:53:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма да се сетиш. |
]
Re: А на мен ми е вече през х.я...
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 28.09.2010 @ 13:51:48
(Профил | Изпрати бележка) | Если дверь в этот раз не откроется...
Юличъ
http://www.stihi.ru/2008/03/21/923
Если дверь в этот раз не откроется,
И шагов за стеной не послышится.
Может кто-то другой и расстроится,
Может кто-то другой и обидится.
Выпьет с горя с соседом на лестнице.
Душу вывернет наизнанку…
Но вернется домой - перебесится
И затеет с женой перебранку.
Позвонит через месяц без малого,
Голос бархатный: ложь и нега
Кинет в душу холодного, талого
И не нужного летом снега.
Кто-то, бросив цветы возле коврика,
По карманам, порывшись растерянно,
Сигарету попросит у дворника
И решит: все на веки потеряно.
Зачеркнет в своей жизни все близкое,
Голос, волосы и улыбку.
Превращая высокое в низкое,
Совершит словно подвиг ошибку.
Позвонит в свое глупое прошлое,
Пролистнет вернисаж одиночества.
Заплатив за доступное, пошлое,
Станет тенью без имени отчества
Если дверь в этот раз не откроется
Свет не вспыхнет, и руки не встретятся,
Может кто-то другой и расстроится,
Может кто-то другой и обидится.
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 764
ХуЛитери: 5
Всичко: 769
Онлайн сега:
