автор: rupani

Имало град, като нашия, обикновен град, в който нищо не се случвало, дори и нещо да се случело, никой не му обръщал внимание, и то сякаш не се било случвало.
Всички в града се блазнели от своята обикновеност и си предпочитали само нея, без да се стремят към друго. Работели като волове, спели като къпани, размножавали се като хлебарки и мрели като мухи. По тази причина в града не ставали чудеса. Знаели хората, че градът им е обикновен, знаели, че в други градове нещата се случват, но това не ги тревожело особено и те продължавали да си живеят като скотове.
Дори се женели.
Имало град, не като нашия, град с островърхи кули, сред скали и крепостни стени; град на море, и със стръмни улици, с големи площади и пъстър народ; град където чудесата се случвали; и всеки ден бил едно чудо; и хората се дивели, и странници идвали, и оставали в града; и градът се разраствал, и вървяла търговията, и изкуствата процъфтявали; и имал този град мъдър цар.
А най-мизерният просяк се измъквал всяка сутрин измежду делвите с боклук, разкършвал здравата си, спечена снага и се оглеждал за ново чудо; а първото чудо, което виждал, било изгрева на слънцето. И после се занизвали: небесни знамения, чудовищни нападения, земетресения, погребения, дарения и пения; рождения, прения, свирения, плюения и възкресения; и множество спасения. Вечерта просякът заспивал като къпан под чудните звезди, или под чудната луна (в зависимост от фазата), а понякога му се случвало на главата му да излеят леген с помия и той се премествал. А как живеели по-заможните граждани, можете само да си представяте!
А и на двата града Бог изпращал едни и същи чудеса, защото това били два съседни града. Но докато във втория град всяко чудо било изяждано до троха, в първия град просто не го забелязвали; и в първия град Бог просто не съществувал, а във втория живеел постоянно. И чудел се Бог, защо е така?
И открил една страшна тайна. Тайна, която била известна на всички жители от първия град, но тайна, която всеки пазел за себе си. Толкова страшна била тази тайна, че никой не искал с никого да я споделя. Не искал да я сподели нито с любимия си, нито с най-близките си, нито дори с най-омразните си. Никой не искал да каже на другите, че той всъщност е Бог.
Такива били жителите на първия град – всеки се мислел за Бог. А във втория град – там вятър ги веел на бял кон – никой не се вземал за бог, и всички виждали чудеса.
И разгневил се Бог и унищожил... втория град. Сторил го по пладне, с небесен огън, и само за половин час. Никой от жителите на втория град не се спасил.
И за първи път жителите на първия град видели чудо.
....
От тези времена, казват, била тръгнала поговорката: „Всяко чудо – за три дни”.
Корав е народът по нашите места...