Безмълвен е часовникът, когато
в посоките на времето вървиш,
на драми и събития богато...
житейският ни бич или фетиш.
А времето ограбва свободата,
превърнато във бреме и недъг.
Задъхани се гонят в циферблата,
стрелките във убийствен кръг.
Умират безпощадно часовете
и тежко се погребва всеки миг.
На времето се кланят и царете,
че няма друг владетел - по велик.
Безумно е, когато го пилеем,
погрешно е, когато го държим,
повярвали, че времето владеем,
нацапано със театрален грим.
Повярвате ми, времето не чака,
не ние него, то владее нас...и
милиарди хора ще разплаква,
отмервайки последният им час.